Opel Vectra

Макар така и да не са стигали до лидерство в долния сегмент на средния клас, от Opel винаги са имали силен модел в него. Повишеното качество на рюселсхаймската продукция в края на 90-те години покачи интереса към Vectra основателно, но автомобилът така и не надмина резултатите на предшественика си. Лансираната през 2002-ра трета генерация на модела обаче има всички шансове да го сторил Пет години след дебюта си Vectra C излиза на вторичния пазар с чудесни препоръки от страна на техническите служби.

Авторитарната платформена политика на General Motors може би ощетява някои марки в рамките на концерна (феновете на Saab страдат особено от това), но със сигурност не и Opel. Третото поколение на Vectra използва Epsilon, платформата, която намира приложение в поне още пет модела, произвеждани под шапката на детройтския гигант. На прост език тази техническа информация може да се преведе като "честито на феновете на Opel". На първо място за качествата на

каросерията

която не само разполага с цели 74% по-добра устойчивост на усукване в сравнение с предишния модел, а и върви с 12-годишна гаранция против ръжда. Корозията, която превръщаше купето на първите "вектри" в сито, бе преборена още при втората генерация, а при последната няма абсолютно никакви шансове. За жалост проблемът с краткия живот на ауспуха си остава на дневен ред и при Vectra С, а цената на гърнето не е никак ниска. Това впрочем важи за всички части и очертава ясна тенденция в производствената политика на германската марка, която все по-упорито бяга от имиджа си на производител на бюджетни автомобили, отстъпвайки тази "чест" на бившето Daewoo Chevrolet.

През 2002 г. Vectra С постигна отличен цялостен резултат в тестовете за пасивна безопасност, провеждани от EuroNCAP. Съществена роля за това изигра богатото серийно оборудване на модела, което включва подобрени активни подглавници на предните седалки, странични спасителни завеси, ESP, ABS с електронен контрол на спирачното усилие, триточкови колани за всички места, патентованата система за откачане на педалния възел в случай на удар и още куп други джаджи за подобряване на пасивната и активната безопасност. По този внушителен списък може да се съди и за останалата часто от стандартната екипировка.

Моделът изненадва изключително приятно с прецизността на сглобката и качеството на използваните материали. Ергономичният и спретнат

интериор

дразни слуха доста рядко. Шумове от вътрешността на вратите могат да се появят след солиден пробег, но като цяло изработката си я бива, а и не би могло да бъде другояче предвид завишените стандарти в сегмента.

Последните обясняват и вниманието, които инженерите от Рюселсхайм са отделили на гамата от

двигатели

за Vectra С. Дизелите в нея логично се радват на най-засилено търсене на вторичния пазар, а и са най-разпространени. Предлагат се цели три нафтови мотора с ходов обем 2.0, 2.2 и 3.0 литра и мощност 100, 125 и 177, които - като всички модерни дизелаци - практически не отстъпват на бензиновите агрегати по мощност и динамика, но гълтат несравнимо по-малко гориво. Недостатъците им са свързани най-вече с чувствителността към непостоянното качество на българската нафта и податливостта на някои твърди съединения на пропукване вследствие на вибрациите. 2.2-литровият двигател предлага най-балансирани качества, но е известен с апетита си към маслото.Както дизеловите, така и бензиновите мотори на Vectra С освобождават собственика от отговорността да се грижи за газоразпределителния механизъм. Задвижва го верига, което освен всичко друго спестява и средства по поддръжката. В предимство за бензиновите мотори с обем 1.6, 1.8, 2.0 (турбо), 2.2 и 3.2 литра и мощност 100, 122/140, 175, 147/155 и 211 к.с. скоро може да окаже обстоятелството, че отговарят на екостандарта Евро 4 от самото начало на производствто. От юни 2005 г. към гамата им е прибавен и 2.8-литров змей с 230 или 255 к.с., който наред с 3.2-литровия мотор директно може да отпадне от списъка с покупки заради високите си експлоатационни разходи и повишеното натоварване, на което подлага

шасито

Специалистите бяха очаровани от прогреса, който инженерите на Opel бяха постигнали в работата си по ходовата част на Vectra С в сравнение с предишния модел. Освен че през последните пет години се доказа като изключително надеждно и здраво, окачването на модела предлага отличен баланс между комфорт, маневреност и стабилност. Състоянието му обаче трябва да се провери задължително преди покупка не за друго, а защото шофьорските навици на предишния собственик може да са станали причина за сериозно износване. То засяга не само ходовата част, а и спирачната система.

Както вески автомобил от последно поколение, Vectra С създава ядове на собственика си с капризите на

бордовата електроника

Германският бестселър обаче не се представя по-зле от обичайното за модел от този сегмент и дори задминава някои далеч по-скъпи и претенциозни негови представители. Проблемите са свързани най-често с неверни показания на контролния дисплей, неизпревности на стереото и спорадични прекъсвания по някои от веригите заради нарушено заземяване.

При оглед кандидат-собствениците на Vactra C трябва да внимават и за още една особеност на модела. Скоро след появата си на пазара той стана любима играчка за много тунинг-ателиета с неясна репутация. Неграмотното препрограмиране на командващата електроника може да се окаже пагубно за състоянието най-вече на турбодвигателите.

Иначе последната Vectra си струва парите отвсякъде и смело може да се препоръча.